Когато отговаряте за хора, трябва да сте сигурни, че сте направили необходимото за тяхната безопасност.

Не непременно. Първо може да бъде прегледана съществуващата оценка – как е извършена, дали отразява реалното състояние на системата, какви рискове са установени и какви мерки са предписани. При необходимост обследването допълва липсващата информация, без да се повтаря вече свършена работа.

Важно е оценката на риска да не се възприема като формален документ от типа „имам го, отговарям на изискванията“. Това е сериозна грешка. Оценката е инструмент за управление, който трябва да покаже къде са слабостите в момента и как приоритетно да бъдат отстранени, за да се създаде безопасна среда за хората в сградата.

Да. Можем да прегледаме наличната оценка на риска, плана за мониторинг, резултатите от изследванията, предписаните мерки, изпълнението им и техническата документация. Така се определя какво вече е направено и какво действително липсва.

Важното е мерките да са свързани с конкретно установените рискове, да се изпълняват и да може да се провери тяхната ефективност. Общите препоръки са полезна основа, но невинаги отчитат особеностите на конкретната система и начина, по който тя се използва.

Знаете ли какви температури се поддържат във Вашата инсталация и какви трябва да се поддържат? Знаете ли кои са контролните точки, колко често се измерват и има ли отклонения? Това са част от въпросите, на които всеки управител на обект би трябвало да има ясен отговор.

Планът определя какво трябва да се следи. Управлението на риска изисква и анализ на резултатите, реакция при отклонения и проверка дали предприетите мерки действително поддържат системата под контрол.

Защото реалното състояние на системата невинаги съответства на наличната документация. Ремонти, преустройства, неизползвани участъци, промени в циркулацията и начина на използване на сградата могат съществено да променят условията в нея и да създадат рискове. Дори при нови сгради чертежите не винаги съответстват на изпълненото на място.

Това не е пречка. При необходимост можем да заснемем системата и да изготвим схеми на основните ѝ елементи, рискови участъци и контролни точки. Документацията може впоследствие да се поддържа актуална при промени. Вижте услугата по документиране.

Положителната проба означава, че системата не се поддържа под контрол и са създадени условия за развитието на Legionella. Това налага дезинфекция, за да се намали микробното натоварване. Проблемът е, че тези действия не отстраняват причината за развитието ѝ. Затова е важно да се анализира цялата налична информация, да се установи причината и тя да бъде отстранена. Как работим при положителна проба.

Това е нашият начин да оценим не само наличието на рискови фактори, а и доколко те действително се управляват чрез технически, експлоатационни и организационни мерки. Така оценката показва доколко системата е поставена под контрол. Когато системата се поддържа под контрол, вероятността за развитие на болестотворни микроорганизми е минимална.

Показателите включват например: има ли отклонения от препоръчителните температури – и ако има, за какъв период и в какъв порядък; опреснява ли се достатъчно водата в инсталацията; какви материали са използвани и в какво състояние са.

При висока степен на контрол върху инсталацията се постига ниско ниво на опасност и съответно на риск. Това е най-важният показател за осигуряване на безопасна вода.

Резултатът не е само доклад. Според обхвата получавате оценка на рисковете, Степен на контрол, конкретни и приоритизирани мерки, програма за мониторинг и необходимата техническа документация. Ясно е какъв е проблемът, какво трябва да се направи и как ще се провери резултатът от мерките.

При положителна проба можем да извършим дезинфекция на инсталацията по процедурите, предписани от РЗИ и Министерството на здравеопазването, за което издаваме протокол. След това анализираме системата и откриваме причината, за да не се налагат повторни спешни мерки.

Микробиологичното изследване показва състоянието в момента на пробовземането. То не замества управлението на условията в системата. Затова го разглеждаме като част от проверката на ефективността на контрола, а не като единствена мярка.

Освен това оценката на риска изисква да бъдат отчетени и други болестотворни микроорганизми и материали, които могат да доведат до проблеми със здравето на хората в сградата.

Да. Голяма част от оперативния мониторинг може да се извършва от определени служители след подходящ инструктаж. Ние определяме контролните точки, периодичността и критериите за реакция и при необходимост преглеждаме резултатите и извършваме контролни проверки.

Това зависи от Вас. Ако искате да осигурите минимален риск, можем да продължим с проследяване на мерките, анализ на мониторинга, контролни измервания, актуализиране на схемите при промени и периодична проверка на системата. Така оценката се превръща в работещ процес за управление на риска.

Ние не изготвяме формални оценки с общи препоръки, преписани от нормативните изисквания. Целта ни е да установим реалните проблеми, да предложим конкретни мерки за тяхното отстраняване и след това да изградим план за контрол, чрез който системата да се поддържа в безопасен работен режим.

Познаваме ВиК инсталациите в детайли и разбираме как работят и какви проблеми възникват при тяхната експлоатация.

Ако нямате достатъчно налягане, канализацията не работи, водата се връща или помещенията се наводняват – към кого бихте се обърнали?

Legionella е по-различна единствено с това, че проблемът не се вижда. Но условията за нейното развитие могат да бъдат създадени именно от начина, по който е проектирана, изпълнена, експлоатирана и поддържана ВиК инсталацията.

Затова и управлението на този риск не е само въпрос на лабораторен анализ. То е и инженерна задача.